www.dorkovo.alle.bg

Работно време и цени:

"Плиоценски парк"–Дорково е отворен за посетители, като работното време е от 10.00 до 19.00 часа (01.май-01.октомври) и от 10.00 до 17.00 часа (октомври-февруари) без почивен ден.
Входната такса важи и за двата обекта - "Плиоценски парк"–Дорково и "Туристически информационен център-Цепина" и е 5лв. за възрастни3лв. за деца и безплатно за деца до 3г.

ТЕЛЕФОНИ ЗА КОНТАКТИ:

0878527393 - Плиоценски парк

0878527379 - ТИЦ "Цепина"

Изработка: ВЕСИ ИЛИЕВА
Гост 7 Април 2015
Преди няколко дни посетих Плиоценския парк и крепостта Цепина с музея към нея. Приветствам идеята на местните хора и нейната реализацията - да направят известно селото си и забележителностите около него. Колко села в България са направили нещо за да привлекат туристи? Двата обекта са повече от добри и си заслужава човек да ги види. Предишния коментатор явно не е бил на ясно на кой свят е! Няма как да не прочетеш информационните табла и да коментираш "компетентно"! А що се отнася до макета - той е на МАСТОДОНТ, а не на мамут - разликата е голяма. Вероятно човекът е очаквал изложените животни да са живи, но за съжаление са изчезнали отдавна.
Гост 7 Април 2015
07.04.2015
Гост 30 Юли 2016
Разочарована съм от начина,по който ти бръкват в джоба за двата обекта-дадохме 20 лева,за да чуем запис на рев в т.нар.Плиоценски парк-освен дървена колиба с някакво подобие, там няма никаква информация къде точно,как точно и кога точно са намерени нещата,които които се говори с такъв респект. Има касиери,а не обслужващи музей-всъщност какво е музейното?..Колкото за Цепина-нито се разбира,че има музейна сбирка-в хижата ли е-така и не разбрахме,въпреки че в "парка"ни взеха таксата и за този "музей",нито някой от т.нар.хижа се разбра да е нещо като отговорник за това историческо място.Филм?...Какъв,за какво-това сигурно е било в намеренията на тия,които са отпуснали някога парите да има назначени на някаква служба по тези места....Не че няма да си събереш сам информацията,но защо ще даваш глоба,че ходиш да видиш нещо важно от историята на страната си!
Веселка Петрова 22 Октомври 2016
Здравейте ! Преди седмица посетих Плиоценски парк и крепостта Цепина. В Плиоценски парк младо момче ни изнесе кратка, но изчерпателна беседа, от която научих много интересна информация. Един различен музей в красива местност. Браво на местните. Ако някой се интересува, всеки понеделник е безплатно.
Гост 26 Юни
Местните са взели да осират пейзажа с разни бараки и чалга. Жалко за хубавото начинание. В начлато беше прекрасно.
Изпрати

Официално откриване на „ПЛИОЦЕНСКИ ПАРК”-ДОРКОВО - 19.09.2013г.

На 19.09.2013г. в Дорково бе открит първия по рода си "Плиоценски парк", съчетаващ диорама със скулптура, разкопка и витрини. Идеята се ражда по време на българо-френска експедиция от 80-те години на миналия век.
„Плиоценският парк – преди 5 млн. години” и туристическият информационен център в подножието на крепост Цепина бяха създадени по проект „Създаване и популяризиране на културно-исторически продукт в община Ракитово чрез адаптация на „Палеонтологично находище – с. Дорково” като туристическа атракция и социализация на културен паметник крепост „Цепина”” по Оперативна програма „Регионално развитие”, Приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма”, Операция 3.1: „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура” . Официален гост на откриването на „Плиоценски парк”- Дорково беше президентът на Република България – г-н Росен Плевнелиев. Той заедно с кметът на Община Ракитово - Любомир Петков, домакинът на празника - кметът на Дорково - Николай Ковачев и човекът, който е в основата на нещата от самото начало - проф. д-р Николай Спасов (директор на Националния природонаучен музей към БАН. Той е бил един от екипа на българо-френската експедиция през периода 1985-1987 г. По време на разкопките на терен от 15 кв. м. са открити около 600 различни по големина кости от над 30 вида животни) отправиха своите поздравителни речи по случай голямото и неповторимо събитие за Дорково и Община Ракитово :)

Всяка вечер, заслушвайки се в тишината на нощта, се чува забавеният тропот на праисторическите животни, живели тук преди милиони години, чува се стенанието им от жажда и след това бавното им сгромолясване на земята, жадни за капка вода.... Днес те отново оживяват пред очите ни, всеки от нас може да се пренесе в онзи, техния свят, да ги види, докосне и чуе тук, в този музей, който пресътворява една малка част от тяхната епоха, от времето, когато те не са били просто музейни експонати, а същества от плът и кръв ...

ПРОГРАМА

ОТКРИВАНЕ НА „ПЛИОЦЕНСКИ ПАРК- ДОРКОВО”

19.09.2013 г.

По проект „Създаване и популяризиране на културно–исторически продукт в община Ракитово, чрез адаптация на Палеонтологично находище – с. Дорково, като туристическа атракция и социализация на културен паметник крепост „Цепина”“, съфинансиран от Оперативна програма „Регионално развитие“.

16.00 часа – Музикален поздрав от ансамбъл „Овчарска песен" Дорково пред „Плиоценски парк”- Дорково

16.05 часа – Водосвет, отслужен от отец Стоил Лазаров, свещеник при храм „Св. Вкмца Неделя”-Ракитово

16.15 часа – Представяне на официалните гости

16.20 часа – Слово на президента на Р България- господин Росен Плевнелиев

16.25 часа – Слово на кмета на общината- господин Любомир Петков

16.30 - Слово на кмета на село Дорково - господин Николай Ковачев

16.35– Обръщение на проф. д-р Николай Спасов

16.50 – Разглеждане на „Плиоценски парк”

Кетъринг пред сградата на „Плиоценски парк”



Изпрати

Палеонтологично находище


   "По думите на специалисти Палеонтологичното находище е “уникално, нещо изключително” , такова масово струпване на костен материал няма открит досега в целия свят”. Възстановяването на скелетите и връщането им на място чрез създаването на музей на открито ще съчетава атракция и научно познание.

"Стари предания разказват, че на това място, дълбоко преди много векове било езеро, та някой подземен огън или силна трескавица, разцепил се рътта, гдето е на устието на прохода и гдето сега изтичат цепинските реки, които са излезли от езерото. Водата в полето издавила много села и навлякла толкова си камъне, чтото от тога до днес те се прекарват за разни потребности и не ще се свършат никогаш. Със стремлението на тази вода излязъл и един исполински воден звер, който приличал на кит (на гръцки хархариях). Тоя звер, откак се изцедила водата, останал на сухо между селата (дн. Ветрен дол и Братиница) и умрел, та псетата ели месата му и оттогава отцепеният клон нарекли Къркърия..." Не е известно как е възникнало това предание, разказано в описанието на Татарпазарджишката кааза от краеведа Стефан Захариев през 1870 г. Къркърия и днес се нарича високото плоскогорие на Родопите между реките Чепинска, Ракитовска и Стара река. В южните му поли са град Ракитово, гр. Костандово и село Дорково. Дорково е голямо и спретнато. Вероятно името му идва от "доркас" - вид диви кози, които се срещали в цялата Къркърия и особено под скалистия пролом на река Мътница, през която изтича язовир "Батак". Сред тази красота някога хората построили голям манастир с метох, но от него днес не е останало нищо освен името на малката котловина Метоха. Родопите тук са приказни и са преходът към Тракийската низина. Тук е и язовир "Батак". Заобиколен от всичките си страни от ниски планински върхове, които се спускат чак до водата и образуват красиви заливи. За първи път голямото палеонтологично находище в местността Илин кладенец, на 400 м край Дорково, впечатлило член-кореспондента Тодор Николов. Стърчащите от скалите кости били забелязани и съобщени от наши геолози, които издирвали полезни изкопаеми в района през седемдесетте години на ХХ в. Първата научна експедиция, която сериозно се заела с тяхното проучване, се провела през 1984 г. На следващата тук вече работела голяма българо-френска експедиция, ръководена от доц. Николай Спасов, от Националния природонаучен музей при БАН, София(той ще бъде и главният консултант на спечеления от Общена Ракитово проект) и
проф. Ербер Тома, зам.-директор на "Колеж дьо Франс".  Голяма част от именитите участници от Парижкия природонаучен музей били сред откривателите на т.нар. афарско находище в Етиопия, където били намерени кости от австралопитека "Люси" на възраст 3,5 млн. години. Те досега били организирали много подобни изследвания в над 25 страни по света. Българските учени също се ползвали с международна известност. До този момент България била "бяло петно" в подобен род проучвания. Още в самото начало на експедицията, на площ 50х100 м под хумусния слой на почвата, дебел 20-60 см, учените направили поразителни открития. Намерени били огромни бивни, кътници и множество други кости от скелетите на мастодонти - огромни бозайници с големи зъби, далечни родственици на днешните слонове. Те са живели през плиоцена, т.е. преди 3-4,5 млн. години. Станало ясно, че край Дорково била открита най-богатата находка от подобен род в Европа. Тя била многократно по-голяма от смятаното от палеонтолозите за класическо находище "Пикерми" в Гърция. Край Дорково до днес са определени 9 групи бозайници. Сред тях има носорози, хищници от групите на мечките и кучетата, антилопи, елени, трипръстни коне хихариони... Според изследователите някога тук е течала река с непостоянен дебит. Животните идвали при нея на водопой. Някои умирали край нея и независимо от техните огромни размери водите с течение на времето отнасяли костите и ги натрупвали край речен завой. За това допринесли дълбоките подмоли и слабото течение на това място. Така за голям период време се образувало сензационното гробище. Оказало се, че край село Дорково в Къркърия гигантски кит нямало, но бил открит един много важен световен паметник на палеонтологическата наука. Значително количество от извадените кости днес се съхраняват в Националния природонаучен музей в София."

Част от статия във в-к "Стандарт"

Изпрати

Снимки

Emir Kuzu 19 Септември 2013
gotinoo
Гост 14 Септември 2014
За тези които искат да го посетят да знаят, че всеки понеделник входа е безплатен за всички.
Гост 2 Октомври 2014
super
Гост 23 Януари 2015
Това вярно ли е за безплатния вход в понеделник? Скоро ходил ли е някой?
Гост 12 Ноември 2016
БРАВО!!!
Изпрати

За контакт с нас

Изпрати
Уебсайт в alle.bg